ЗАЛИВЪТ ОРФАНУ,
ПЪРТЯТ ОТ СТАВРОС КЪМ ОЛИМПИЯ

Планината слезе към морето,
но не я посрещна никой –
                                 и морето
във пореден отлив се оттегли.
Планината нещо се засегна
и започна бавно да се връща.

И в мига на кратката обида
между планината и морето
като сребърна змия се шмугна пътят.

Затова и този път отдавна
вече никой с никого не свързва,
а минава тук, за да разделя
планината от морето,
мен от тебе.

ZATOKA ORFANU,
DROGA ZE STAWROS DO OLIMPII

Góra zeszła do morza,
ale nikt jej nie powitał –
                              i morze
wycofało się w kolejnym odpływie.
Górze zrobiło się przykro
i zaczęła się zbierać do powrotu.

I w chwili tej krótkiej urazy
między górą a morzem
jak srebrny wąż przemknęła droga.

Dlatego i ta droga już dawno
nikogo z nikim nie łączy,
tylko biegnie tu, by rozdzielać
górę z morzem,
mnie z tobą.