ЗАЛИВЪТ ОРФАНУ,
ПЪРТЯТ ОТ СТАВРОС КЪМ ОЛИМПИЯ
Планината слезе към морето,
но не я посрещна никой –
и морето
във пореден отлив се оттегли.
Планината нещо се засегна
и започна бавно да се връща.
И в мига на кратката обида
между планината и морето
като сребърна змия се шмугна пътят.
Затова и този път отдавна
вече никой с никого не свързва,
а минава тук, за да разделя
планината от морето,
мен от тебе.
ZATOKA ORFANU,
DROGA ZE STAWROS DO OLIMPII
Góra zeszła do morza,
ale nikt jej nie powitał –
i morze
wycofało się w kolejnym odpływie.
Górze zrobiło się przykro
i zaczęła się zbierać do powrotu.
I w chwili tej krótkiej urazy
między górą a morzem
jak srebrny wąż przemknęła droga.
Dlatego i ta droga już dawno
nikogo z nikim nie łączy,
tylko biegnie tu, by rozdzielać
górę z morzem,
mnie z tobą.
